ПОСЛЕДНИИЯТ
САМУРАЙ
На
дъното на времето затворен,
в
огромната му бъчва без отвори –
ще
ферментираш бавно
в
будна кома.
На
вино ‒ тъмна кръв, ще се превръщаш,
с
вкуса на пергамент.
Жълтеят
стиховете ти –
пера
от птици,
изпуснати
по вятъра отвън.
Извикай
демоничната си същност.
Дъха
си спри.
И
прободи се право в хара с меч от слово.
Самурай
–
на
връх, оголен от мечти
(сред
Черната реалност),
релефен
белег.
По
него ще те разпознаят –
антена
сред
Отвъдното.
Клавишите
на мислите
невидимият
Пианист
във
транс докосва
с
върха на пръстите
(милиардите
къртици залязват под земята).
Мелодия
(забулена в мъгли)
е
всеки път,
отвеждащ
те по трупове от наркотици
в
небесата.
Ще
тръгнеш ли?
Или
–
вземи
си хапчето поезия.
Заспи
до следващия сън...
в
матрьошката
на
своите прераждания.
Iz knjige VIŠEGLASJE: Zbornik odabranih pesama 8. Evropskog Fejsbuk pesničkog festivala
Više o knjizi:
