Разбунен свят.
Бунтове, стачки.
Някой събитията тайно дирижира.
Вижда се ново,
за нас неизвестно.
Нещо клокочи,
нещо извира.
Скоро избори имаше.
Избраха, преизбраха.
По митингите се втъкмяваше
“Атака”.
Сега чупят и трошат,
с бутилки замерят,
а избраните управници
треперят,
че от власт ще паднат,
от доходите-милиони.
Да не обеднеят,
да не се смалят
партийните колони.
За Белене да не секнат
договорените комисионни.
Подвластни на Русия,
на Турция васали
долни.
Народ, народ, какво ли
да ти кажа?
Корупцията безсилна съм
да смажа.
Не познавам ръководители
на банки, групировки,
олигарси.
Не познавам кукловоди,
постановчици и фарси.
Моят свят е беден –
на провинциална поетеса.
Не съм била мис,
властница, метреса.
Познавам теглилата –
безропотни, народни.
Познавам хилядите унижени –
излъгани и гладни,
болни.
Бунтува се в стихията си
този свят.
Недоволство движи
вечен кръговрат.
За Родината се моля –
малка, свята,
за сиромасите да стане
по-богата.
Да получат здраве,
социални придобивки.
Във мъката мъжете
да не ходят на запивки.
По-малко да ни лъжат
и крадене по-малко.
За бедните и гладните
е жалко.
Млада сила не търпи
такъв хомот.
За децата ни измъчени
искат по-добър живот.
Аз болна съм и стара,
какво да правя?
Да благославям мога,
да се моля,
не де паля.
За Родината ни малка –
скъпа, свидна,
с перото ще се боря,
не привидно.
Че словото начало е
на Битието.
Оръжие е то – нож и бич
във Житието.
В борбата справедлива,
благославям те, народ!
Устремно и живо
следвай своя ход!
Iz knjige VIŠEGLASJE: Zbornik odabranih pesama 5. Evropskog Fejsbuk pesničkog festivala
Više o knjizi:
