И ражда се човек
И ражда се човек, засмукал в гърлото си писък,
готов със гръмотевица да се разлее и размята,
сълзи превърнал в дъжд и станал до тревата нисък.
Измил пръстта, захвърлена за лека, и опята.
А всъщност живите посяват житни семена и ръж,
превърнали човека в шепа прах и тленна пепел.
Прегръщаше ни вятър похотливо изведнъж,
за да напомни преходното – тъмното и светло.
Това е то – Бог дал ни е един живот назаем.
Дори най-праведният и безгрешен да си на земята,
след теб вселената ще се върти и ще нехае
за някаква си мръвка – платинена или космата.
И вечни ще останат и напомнят пирамидите,
космическите дупки, новите звезди и ями
дали е ходил Господ по водата с шепа миди.
Дали като човек се е прекръстил сам във храма.
Пътуващите облаци не ще разкажат с блясък.
И слънцето като Пилат ръцете си измива.
Живот назаем имаме, а в гърлото си – крясък.
Греха ни дъжд пречистващ с божии сълзи измива.
Više o knjizi:
